1.04.2010 г., 10:13

Родина

1.5K 0 18
С песен-плач огласяни,
гора, земи, поля,
крила сте ми, крила сте ми -
отрязани крила.

И в жажда-болка търсени
реки със тинест дъх,
сълзите сте, кръвта сте ми -
изтеклата ми кръв.

В зората ти, и в здрача ти
ще звънна като стих.
В съдбата ти, о, майчице,
ще съм, докато си.

И в хората, и в къщите,
сироти и сами,
накацали по късните
широки бели дни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райчо Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Рядко хубаво стихотворение за родината. Различно е, неповторимо, но го чувствам близко и имам желание да си го препрочитам. Тук има особена смесица от мечтателност, недоизказаност, болка и обич. Като ученик имах силно усещане за родина, което ми липсва сега, или поне не е толкова ярко. Хубаво е, че си намерил тези думи и тази мелодия, за да ми дадеш малко от твоето усещане.
  • понякога е трудно да обичаш, но не можеш иначе...
  • казал си го, Райсън...
    по най-добрия начин...великолепен стих.
  • Чудесен стих!!! Светли празници, Райсън!
  • "Малка,Българийо,малка,Българийо!
    Малката рана много болеше:
    всеки по мъничко те предаваше,
    всеки по мъничко те крадеше..

    Малко по малко - Бог да не види,
    а и рогатия да не обиди!
    Кой те убиваше?Кой си мълчеше!"

    помня го още от Мелник,защо не го публикува цялото!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...