1.04.2010 г., 10:13

Родина

1.5K 0 18
С песен-плач огласяни,
гора, земи, поля,
крила сте ми, крила сте ми -
отрязани крила.

И в жажда-болка търсени
реки със тинест дъх,
сълзите сте, кръвта сте ми -
изтеклата ми кръв.

В зората ти, и в здрача ти
ще звънна като стих.
В съдбата ти, о, майчице,
ще съм, докато си.

И в хората, и в къщите,
сироти и сами,
накацали по късните
широки бели дни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райчо Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Рядко хубаво стихотворение за родината. Различно е, неповторимо, но го чувствам близко и имам желание да си го препрочитам. Тук има особена смесица от мечтателност, недоизказаност, болка и обич. Като ученик имах силно усещане за родина, което ми липсва сега, или поне не е толкова ярко. Хубаво е, че си намерил тези думи и тази мелодия, за да ми дадеш малко от твоето усещане.
  • понякога е трудно да обичаш, но не можеш иначе...
  • казал си го, Райсън...
    по най-добрия начин...великолепен стих.
  • Чудесен стих!!! Светли празници, Райсън!
  • "Малка,Българийо,малка,Българийо!
    Малката рана много болеше:
    всеки по мъничко те предаваше,
    всеки по мъничко те крадеше..

    Малко по малко - Бог да не види,
    а и рогатия да не обиди!
    Кой те убиваше?Кой си мълчеше!"

    помня го още от Мелник,защо не го публикува цялото!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...