botyo (Бойко Беров)
194 337
3 июл. 2015 г., 16:05

Родината 

  Поэзия » Юмористическая
430 0 5

Родината

 

Родината не ме поглежда нежно,

по-скоро безнадеждно

ме подминава най-небрежно

и на чужденците отива да превежда.

 

Родината е мойта баба,

която – лека да ѝ е пръстта,

за мене вече не се хàби,

починала от възрастта.

 

Родината е мойта майка,

която все ми се оплаква,

но е горда и не се вайка

за пенсията, която я разплаква.

 

Родината е моята държава,

която с мен се забавлява

и ми подхвърля някакви трохички,

колкото да не измреме всички.

 

Родината са моите приятели,

които все по-рядко се обаждат,

а тез’, които станаха влиятелни,

без мен се тикат и нагаждат.

 

Родината – това съм Аз,

един самотник в тишината,

който със прегракнал глас

признава – моя е вината.

 

botyo

© Бойко Беров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поздравявам те, Бойко!
  • да всичко е тъжна констатация
    поздрави приятели
  • В последния куплет, Бойко, си казал главното и същественото, засягащо отделната личност. В този куплет е твоят поетичен принос на тема "Родината". Останалото е сборна констатация, която е сравнително добре известна.

    Поздравление!
  • Поздравления за този стих - чиито ценности доста от нас ще припознаят.
    Много ми хареса!
  • Честността е добра основа за ново начало
Предложения
: ??:??