30 янв. 2018 г., 00:04

Родно слово

2.5K 0 6

Кое, къде, какво ще чуя?
Какво ли още съм не чул?
Къде обуща ще събуя,
обуща, що съм не обул?
Не зная що говоря, зная,
че нещо казано мълвя,
повтарям, що-то, други казват,
нима знам мои си слова?
А зная ли, то кой ги знае?
И щом говоря ги навред,
да, зная, зная че безумен,
ще нарекат ме, най-напред...
И ето, друго не говоря,
освен това, що знам преди,
това, що родно слово вае,
не може с нищо съгради!
И казано, със свои думи,
но думи, думани преди,
че словото, с добри приуми,
е слово, що благослови!
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Борислав Ангелов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • За това със сигурност никой не знае... Или знаят може би децата, защото те са онези, които тепърва се учат на думи. Ех, в колко много имаме да ставаме като деца, а как най - чест тях се опитваме да направим като нас...
  • Взимам примера ти. как се решили да нарекат клона клон? Това ми е интересно. Изобщо, истинското начало на нещата ме привлича много. Ние занаем за тях от някъде, но не и как са се зародили.
  • Според мен са започнали от прости неща - ето например, клон, и като се постави на него нещо - се получава на-клон и от там наклон, поклон (когато клонът се привежда), разклон (когато се раздвоява или разтроява)... И т.н. Сигурно така е с всички езици, просто напоследък сме се научили да ползваме думи, които не познаваме и не са родни, и от там не може да им проследим смисъла, без някой да ни го обясни.
  • Думите порастват, Като хората. Изпълват се с повече и повече смисъл. Често си мисля: кой и как е измислил думите. Какъв смисъл са имали тогава?
  • Така е, но ако думите не бяха казани и измислени преди и научени от поне неколцина, кой би ги разбрал, освен говорещият ги?

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...