Кое, къде, какво ще чуя?
Какво ли още съм не чул?
Къде обуща ще събуя,
обуща, що съм не обул?
Не зная що говоря, зная,
че нещо казано мълвя,
повтарям, що-то, други казват,
нима знам мои си слова?
А зная ли, то кой ги знае?
И щом говоря ги навред,
да, зная, зная че безумен,
ще нарекат ме, най-напред...
И ето, друго не говоря,
освен това, що знам преди,
това, що родно слово вае,
не може с нищо съгради!
И казано, със свои думи,
но думи, думани преди,
че словото, с добри приуми,
е слово, що благослови!
© Борислав Ангелов Всички права запазени