30.01.2018 г., 0:04

Родно слово

2.5K 0 6

Кое, къде, какво ще чуя?
Какво ли още съм не чул?
Къде обуща ще събуя,
обуща, що съм не обул?
Не зная що говоря, зная,
че нещо казано мълвя,
повтарям, що-то, други казват,
нима знам мои си слова?
А зная ли, то кой ги знае?
И щом говоря ги навред,
да, зная, зная че безумен,
ще нарекат ме, най-напред...
И ето, друго не говоря,
освен това, що знам преди,
това, що родно слово вае,
не може с нищо съгради!
И казано, със свои думи,
но думи, думани преди,
че словото, с добри приуми,
е слово, що благослови!
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борислав Ангелов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • За това със сигурност никой не знае... Или знаят може би децата, защото те са онези, които тепърва се учат на думи. Ех, в колко много имаме да ставаме като деца, а как най - чест тях се опитваме да направим като нас...
  • Взимам примера ти. как се решили да нарекат клона клон? Това ми е интересно. Изобщо, истинското начало на нещата ме привлича много. Ние занаем за тях от някъде, но не и как са се зародили.
  • Според мен са започнали от прости неща - ето например, клон, и като се постави на него нещо - се получава на-клон и от там наклон, поклон (когато клонът се привежда), разклон (когато се раздвоява или разтроява)... И т.н. Сигурно така е с всички езици, просто напоследък сме се научили да ползваме думи, които не познаваме и не са родни, и от там не може да им проследим смисъла, без някой да ни го обясни.
  • Думите порастват, Като хората. Изпълват се с повече и повече смисъл. Често си мисля: кой и как е измислил думите. Какъв смисъл са имали тогава?
  • Така е, но ако думите не бяха казани и измислени преди и научени от поне неколцина, кой би ги разбрал, освен говорещият ги?

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...