Родно слово
Кое, къде, какво ще чуя?
Какво ли още съм не чул?
Къде обуща ще събуя,
обуща, що съм не обул?
Не зная що говоря, зная,
че нещо казано мълвя,
повтарям, що-то, други казват,
нима знам мои си слова?
А зная ли, то кой ги знае?
И щом говоря ги навред,
да, зная, зная че безумен,
ще нарекат ме, най-напред...
И ето, друго не говоря,
освен това, що знам преди,
това, що родно слово вае,
не може с нищо съгради!
И казано, със свои думи,
но думи, думани преди,
че словото, с добри приуми,
е слово, що благослови!
© Борислав Ангелов All rights reserved.
Думите порастват, Като хората. Изпълват се с повече и повече смисъл. Често си мисля: кой и как е измислил думите. Какъв смисъл са имали тогава?