28 июл. 2022 г., 20:34

Родопа 

  Поэзия
804 12 21

Където в зеленото плачат върбите
приведени ниско и свели ресници.
Където в гайтани се вият реките
и пъстро им пеят най-пъстрите птици.
Където росата тревиците шари,
а паяче сплита от лятото люлки.
Където приличат на шепа пендари
вълшебно проблясващи малки светулки.
Където планинският връх с чèло бяло
подпира Луната и шушне легенди –
да пеят скалите, изправили тяло,
а ехо да носи гласчетата  медни...
Ей там е –
нагиздена в китна носия,
звездиците нощем  ѝ правят корона,
на тайни вековни и земна магия
пазителка свята.
Това е Родопа.

© Деа Все права защищены

Топла нощ е. И е лято.
Ухание на билки и треви.
Лежа сред тях и е приятно.
Небето е обсипано с‘ звезди.
Край мен природата не спи, ...
  1960  15  42 
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??