Родопа
Където в зеленото плачат върбите
приведени ниско и свели ресници.
Където в гайтани се вият реките
и пъстро им пеят най-пъстрите птици.
Където росата тревиците шари,
а паяче сплита от лятото люлки.
Където приличат на шепа пендари
вълшебно проблясващи малки светулки.
Където планинският връх с чèло бяло
подпира Луната и шушне легенди –
да пеят скалите, изправили тяло,
а ехо да носи гласчетата медни...
Ей там е –
нагиздена в китна носия,
звездиците нощем ѝ правят корона,
на тайни вековни и земна магия
пазителка свята.
Това е Родопа.
© Деа All rights reserved.
