Родопа е в мене...
Родопа е в мене...
В топлите поли на Родопа се родих,
бях орел, над ливади и върхове литнах...
С очите си, със сърцето опознах,
на един дъх изкачих, и в мене извървях,
после дълго и силно изстрадах,
под нейното Слънце вървях,
през снежните бури се лутах,
под топлия дъжд се смях,
и винаги с криле над нея летях,
още тогава я обикнах,
там за първи път глътка въздух поех,
от жив ручей - вода отпих,
от дъхав комат - залък отхапах,
със звън от чанове се събудих,
с родопска песен в Космоса литнах,
Родопа планина е в мене, в моето сърце,
още със затворени очи я обикнах, ще пея,
сега съм парче от синьото небе,
ще светим заедно със нея!...
Мина Минчева Конарова
02,02,2014г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мина Конарова Все права защищены
