Родопа е в мене...
Родопа е в мене...
В топлите поли на Родопа се родих,
бях орел, над ливади и върхове литнах...
С очите си, със сърцето опознах,
на един дъх изкачих, и в мене извървях,
после дълго и силно изстрадах,
под нейното Слънце вървях,
през снежните бури се лутах,
под топлия дъжд се смях,
и винаги с криле над нея летях,
още тогава я обикнах,
там за първи път глътка въздух поех,
от жив ручей - вода отпих,
от дъхав комат - залък отхапах,
със звън от чанове се събудих,
с родопска песен в Космоса литнах,
Родопа планина е в мене, в моето сърце,
още със затворени очи я обикнах, ще пея,
сега съм парче от синьото небе,
ще светим заедно със нея!...
Мина Минчева Конарова
02,02,2014г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мина Конарова Всички права запазени
