Feb 2, 2014, 8:34 PM  

Родопа е в мене...

  Poetry » Other
2K 0 14

Родопа е в мене...


В топлите поли на Родопа се родих,

бях орел, над ливади и върхове литнах...

С очите си, със сърцето опознах,            

на един дъх изкачих, и в мене извървях,

 

после дълго и силно изстрадах,

под нейното Слънце вървях,

през снежните бури се лутах,

под топлия дъжд се смях,

 

и винаги с криле над нея летях,

още тогава я обикнах,

там за първи път глътка въздух поех,

от жив ручей - вода отпих,

 

от дъхав комат - залък  отхапах,

със звън от чанове се събудих,

с родопска песен в Космоса литнах,

Родопа планина е в мене, в моето сърце,

 

още със затворени очи я обикнах,  ще пея,

сега съм парче от синьото небе,

ще светим заедно със нея!...

 

Мина Минчева Конарова

02,02,2014г.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мина Конарова All rights reserved.

Comments

Comments

  • "още със затворени очи я обикнах, ще пея,

    сега съм парче от синьото небе,

    ще светим заедно със нея!..."
    ........................................................
    Оригинален, силен и красив стих, прекрасни метафори!
    Поздрави!
  • Обожавам Родопите!
    Усетих красотата и благодаря!
  • Красотата трябва да се описва! Поздравления!
  • Красота ! Преди три години успях да усетя тази красота ! Благодаря ти, че си ме прочела и коментирала. Бъди щастлива и успешна !
  • Хубаво си описала красивата Родопа!

    Отпих глътка чист въздух от стиха ти!

    Поздрав, Мина!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...