6 окт. 2009 г., 17:37

Родопи

1.3K 0 15

(teikei)

По гърлото ти
се спуснахме, дяволе.
Недей преглъща!
...
Гайда оглася
ждрелото, Триградското.
Целувка от Бог.
...
Ромон на ручей -
право в сърцето ми
сякаш се спуска.

(jiyuritsu)

Луната тихо роди се,
над Родопите облаците разкъсала.
...
Ждрелото Буйновско
в прегръдка здрава душата ми стисна.
...
Реката Триградска
част от мен със себе си повлече.
В гърлото на дявола
суета и страх ще пречисти; чиста ще излезе.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весислава Савова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тези места са приказно красиви и определено трябва да се посетят! Поздравления за стиховете! Редиш магични думи!
  • Руми, Ася, Петинка, Веси П, от сърце ви желая да отидете и вие. Думите са излишни пред величествеността на Родопите. Благодаря ви, че бяхте с мен!
  • Бях там. И почуствах...
    А ти си взела мислите ми и така красиво си ги подредила...
    Магьоснице!
  • Вълнуваща красота!
  • Ех,че красота!Вълшебство!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...