Oct 6, 2009, 5:37 PM

Родопи

1.3K 0 15

(teikei)

По гърлото ти
се спуснахме, дяволе.
Недей преглъща!
...
Гайда оглася
ждрелото, Триградското.
Целувка от Бог.
...
Ромон на ручей -
право в сърцето ми
сякаш се спуска.

(jiyuritsu)

Луната тихо роди се,
над Родопите облаците разкъсала.
...
Ждрелото Буйновско
в прегръдка здрава душата ми стисна.
...
Реката Триградска
част от мен със себе си повлече.
В гърлото на дявола
суета и страх ще пречисти; чиста ще излезе.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весислава Савова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тези места са приказно красиви и определено трябва да се посетят! Поздравления за стиховете! Редиш магични думи!
  • Руми, Ася, Петинка, Веси П, от сърце ви желая да отидете и вие. Думите са излишни пред величествеността на Родопите. Благодаря ви, че бяхте с мен!
  • Бях там. И почуствах...
    А ти си взела мислите ми и така красиво си ги подредила...
    Магьоснице!
  • Вълнуваща красота!
  • Ех,че красота!Вълшебство!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...