Родопска легенда
По дирята седефена на охлюви бездомни,
проблясваща от пулса на забулена луна,
загърнат в шал от шепота на борове вековни,
е скрит параклис със аязмо, в скут oт тишина.
Пътеката се вие като букла пред девичи поглед –
немирна и опасна, окъпана от бледа светлина,
една легенда от чукарите възкръсва всяка пролет,
че на Гергьовден тук отколе стават чудеса.
В нощта пред празника се сбирало и мало, и голямо –
мъже, жени, деца – закърмени със вярата Христова,
богати, бедни, болка с болка, рамо с друго рамо,
с една надежда – за изцеление и за начало ново.
Галела ги тъмнината с хладна ласка на вдовица
и песни люлчини припявала им жълтата иглика,
сънят пристъпял бавно с меки лапички лисичи,
по скални вени стичала се струйка лековита.
Подир кандилото на Дядо Боже, що от изток свети,
в гората пламвали искри – десетки восъчни свещици
и тръгвали с молитва бездетни, куци, неми, слепи,
и с устни сухи отпивали по глътка от планинската водица.
И чудото за миг се случвало пред смаяните людски взори –
незрящият проглеждал и зървал на небето златния пендар,
по скули майчини роса блестяла – чадото ú проговорило,
невястата със трепет и смирение очаквала безценен дар.
Сега и аз ръка протягам – да вкуся сълзите Господни,
откъснах стръкче вяра от усмивката на моя син,
и моля Му се да ни пази по-далеч от помисли греховни,
с любов и здраве пътя си до край да извървим.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даниела Все права защищены
