По дирята седефена на охлюви бездомни,
проблясваща от пулса на забулена луна,
загърнат в шал от шепота на борове вековни,
е скрит параклис със аязмо, в скут oт тишина.
Пътеката се вие като букла пред девичи поглед –
немирна и опасна, окъпана от бледа светлина,
една легенда от чукарите възкръсва всяка пролет,
че на Гергьовден тук отколе стават чудеса.
В нощта пред празника се сбирало и мало, и голямо –
мъже, жени, деца – закърмени със вярата Христова,
богати, бедни, болка с болка, рамо с друго рамо,
с една надежда – за изцеление и за начало ново. ...