Родопска трагедия

Някога много отдавна в Родопите

живели най-красивите хора.

Но станали лоши и използвали сопите,

удряли без да знаят умора.

Не били такива по рождение

като всички и те обичали Бога.

Ала изпратили доброто в забвение

и им станала чужда всяка тревога.

Имало река, бистра като сълзица

и около реката животът кипял.

Даже го виждам, играят дечица

и нечий дядо е сладко заспал.

Оженил се първенецът на селото

за жена достойна да му приляга.

Било писано вече на челото,

че детето ще бъде с хубава снага.

Но Бог ли решил да ги изпита, не зная

или Дяволът се намесил в доброто.

Грозно и гърбаво няма място в Рая

нарекли го "детето на злото."

Расло прокълнато момчето

далеч от народ, далеч от любими.

Често гледало облаците в небето

и така минали двайсет години.

А в селото всички много говорили

за злото, което живее в планината.

Даже понякога в нощите спорили,

кой от родителите носи вината.

Но едно било сигурно, злото го има

и приказките в звяр преобразили.

Каквото докопа, бързо го взима

с поглед убива, роден с черните сили.

Прелестна жена с очи на сапфир

по-нежна от най-нежни сред нея.

Върви сама, лишена от немощ, безспир

човек ще си каже, че е горската фея.

Тя знае посоката, при него отива,

мъжът обречен във вечно изгнание.

С всяка стъпка се чувства по-жива

и иска да усети неговото дихание.

Обича го, а той я обикна тогава

още когато я спаси от змията.

Ухапа него по ръката му лява

и той бе готов да приеме съдбата.

Тя не се уплаши, помогна му да оцелее

и спаси душата на планинския звяр.

Сега го държи за ръка и се смее,

благодарна на Бога за небесния дар.

Но съдбата за жалост друго решила

проследил я селският най-личен ерген.

Искал я, но любовта не се зародила

и днес станал свидетел на съюза свещен.

Върнал се в селото и разказал на хората,

дружно тръгнали да спасяват любима.

Тя се кълняла, че не е против волята

и че иска с него семейство да има.

Ревнивецът твърдял, че е магия опасна

дълбоко внушила мисли любовни.

И за да не стане на него подвластна

трябва да убият звяра със сили чутовни.

Тук идва тъжното, сто сопи го бият

и удар след удар, грозникът умира.

Вече знаем, че той не е злият

и смъртта продължава, не спира.

И ето, че сърцето не тупти ранено,

паднала до момъка тъй млада.

Да са заедно не било отредено,

колко да издържи човек, който страда?

Бог забравил вече за Родопите

отнел им всички блага и красоти.

Оставил им да имат само сопите

и местност пълна с върби.

Да кършат сопи и вечно да се бият

брат с брат, едни и същи вени.

Да не могат и вода да пият,

всички извори да бъдат спрени.

Суша, смрад и отчаяние

и ни един щастлив човек. 

Най-тежкото страдание,

дори не знаем в кой е век.

Казват, че там където влюбените са издъхнали, израснали две рози...

2023 г.