Аnna (Ана Янкова)
185 493
27 дек. 2023 г., 15:00

Рождествено 

  Поэзия
147 3 5

Опропастена тишината отразява нощта.

Препъвам се във всяко камъче .

Пеперудени сънища махат с крила.

Тъмното е въглен от далечна слава.

Гърми самотно сърцето.

В тихата,свята нощ,

се покланям на Иисус.

Богородично духът кръжи като неотворено писмо.

Утехата е миг,

ветрило от илюзии.

Отдадени са спомените,

демонични са въглените на верите.

Разтърсва ме вятърът на сивотата,

пита ме къде съм тръгнала.

Замислям се ,че душата пътува към любимия -

Стоян.

Толкова притихна наоколо, 

ала защо мракът е и ден?

Да се върна, домът е свидна стряха,

розавото е цвят любим.

Не страхът, а падането ме изведе

към къщата със сивите платна,

рисувани от теб, любими,

когато през май цъфтяха розите.

Убива той без оръжия тялото,

разпва надеждата

и вика отново луната.

Обич,защо?

Небесното прелива в червено.

Тишината е като орлица,

забива бодлите в нежното ми тяло.

На вратата се почуква,

открехвам леко.

Иконата на стената се усмихва.

Прелита птица,

изграчва и пада от последвалия изстрел.

Колко шум за една душа!

А идва Новата година…

Луната е гадателка.

Цветът е пропаст.

Свита на кълбо

съм таралежено паяче.

Завинаги.

© Ана Янкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Ники!
  • Разкош, Ана!
  • Благодаря Ви,приятели !!!!
  • Да се свети Името на Свети Стефан!
    Прекрасен, но и тъжен повод да споменем именник,който е оставил светла диря в душата ти, Ана!🙏
  • Стоян!!!
    Той днес има имен ден и следва да бъде поздравен...!

    Великолепен е финалът ти, Ана:

    "Луната е гадателка.
    Цветът е пропаст.
    Свита на кълбо
    съм таралежено паяче.
    Завинаги."
Предложения
: ??:??