Рождество
Той почука отново,
отвори душата ми пак.
Роди се в мен, без влъхви,
без звезда пътеводна,
ей така, неочаквано очакван.
Споделихме трапеза, не сами,
съвестта ми свидетел ни беше.
Въпроси и размисли, диалог, неудобство.
Болезнено връщане в спомени.
Трудно е, но ражда се в мен той отново,
и пак.
Докога ще се терзая, докога ще отлагам?
С търпението му недекларирано
да си играя дали още желая?
Осветен нека бъде избора наш
за живота не наш,
или наш.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Климентин Чернев Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
