Jan 3, 2021, 3:16 PM

Рождество 

  Poetry » Phylosophy
572 0 2

Той почука отново,

отвори душата ми пак.

Роди се в мен, без влъхви,

без звезда пътеводна,

ей така, неочаквано очакван.

Споделихме трапеза, не сами,

съвестта ми свидетел ни беше.

Въпроси и размисли, диалог, неудобство.

Болезнено връщане в спомени.

Трудно е, но ражда се в мен той отново,

и пак.

Докога ще се терзая, докога ще отлагам?

С търпението му недекларирано

да си играя дали още желая?

Осветен нека бъде избора наш

за живота не наш,

или наш.

© Климентин Чернев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??