Рождество
Той почука отново,
отвори душата ми пак.
Роди се в мен, без влъхви,
без звезда пътеводна,
ей така, неочаквано очакван.
Споделихме трапеза, не сами,
съвестта ми свидетел ни беше.
Въпроси и размисли, диалог, неудобство.
Болезнено връщане в спомени.
Трудно е, но ражда се в мен той отново,
и пак.
Докога ще се терзая, докога ще отлагам?
С търпението му недекларирано
да си играя дали още желая?
Осветен нека бъде избора наш
за живота не наш,
или наш.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Климентин Чернев Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
