3 ene 2021, 15:16

Рождество 

  Poesía » Filosófica
542 0 2

Той почука отново,

отвори душата ми пак.

Роди се в мен, без влъхви,

без звезда пътеводна,

ей така, неочаквано очакван.

Споделихме трапеза, не сами,

съвестта ми свидетел ни беше.

Въпроси и размисли, диалог, неудобство.

Болезнено връщане в спомени.

Трудно е, но ражда се в мен той отново,

и пак.

Докога ще се терзая, докога ще отлагам?

С търпението му недекларирано

да си играя дали още желая?

Осветен нека бъде избора наш

за живота не наш,

или наш.

© Климентин Чернев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??