Когато ти в къщи тръпнеше, застигната от болката,
и очакването се превърна в страх,
когато момичето в теб на жената път отстъпваше,
аз бях слаб, бях толкоз слаб.

Когато улицата свърши с дома за раждане
и мъгла потули притеснените ни две лица,
когато ти с бързи крачки влезе в неизвестното,
аз бях слаб, бях толкоз слаб.

Когато от нощта клепачите не натежаваха
и ти се бореше за идващия нов живот,
когато ти с терзание решаваше нашата съдба,
аз бях слаб, бях толкоз слаб.

И ето днес, когато с всичко си се справила,
и нова, силна обич в сърцето ти гори,
когато две души за винаги в едно се сляха,
аз бях слаб, бях толкоз слаб.

Но в деня, когато вкъщи се завърнете,
мои две най-любими същества,
когато с ръце прекрасни ме прегърнете,
не ще съм слаб, не ще съм слаб.

И когато се започне новият ни общ живот,
и видя усмивката по вашите лица,
ще осъзная, че имам своя скромен бащин принос,
ще бъда много силен, во веки с вас.