6.03.2007 г., 9:27

Рождество

1.1K 0 2
Когато ти в къщи тръпнеше, застигната от болката,
и очакването се превърна в страх,
когато момичето в теб на жената път отстъпваше,
аз бях слаб, бях толкоз слаб.

Когато улицата свърши с дома за раждане
и мъгла потули притеснените ни две лица,
когато ти с бързи крачки влезе в неизвестното,
аз бях слаб, бях толкоз слаб.

Когато от нощта клепачите не натежаваха
и ти се бореше за идващия нов живот,
когато ти с терзание решаваше нашата съдба,
аз бях слаб, бях толкоз слаб.

И ето днес, когато с всичко си се справила,
и нова, силна обич в сърцето ти гори,
когато две души за винаги в едно се сляха,
аз бях слаб, бях толкоз слаб.

Но в деня, когато вкъщи се завърнете,
мои две най-любими същества,
когато с ръце прекрасни ме прегърнете,
не ще съм слаб, не ще съм слаб.

И когато се започне новият ни общ живот,
и видя усмивката по вашите лица,
ще осъзная, че имам своя скромен бащин принос,
ще бъда много силен, во веки с вас.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ясен Куманов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...