6 mar 2007, 9:27

Рождество

  Poesía
1.1K 0 2
Когато ти в къщи тръпнеше, застигната от болката,
и очакването се превърна в страх,
когато момичето в теб на жената път отстъпваше,
аз бях слаб, бях толкоз слаб.

Когато улицата свърши с дома за раждане
и мъгла потули притеснените ни две лица,
когато ти с бързи крачки влезе в неизвестното,
аз бях слаб, бях толкоз слаб.

Когато от нощта клепачите не натежаваха
и ти се бореше за идващия нов живот,
когато ти с терзание решаваше нашата съдба,
аз бях слаб, бях толкоз слаб.

И ето днес, когато с всичко си се справила,
и нова, силна обич в сърцето ти гори,
когато две души за винаги в едно се сляха,
аз бях слаб, бях толкоз слаб.

Но в деня, когато вкъщи се завърнете,
мои две най-любими същества,
когато с ръце прекрасни ме прегърнете,
не ще съм слаб, не ще съм слаб.

И когато се започне новият ни общ живот,
и видя усмивката по вашите лица,
ще осъзная, че имам своя скромен бащин принос,
ще бъда много силен, во веки с вас.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ясен Куманов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...