6 mar 2007, 9:27

Рождество

  Poesía
1.1K 0 2
Когато ти в къщи тръпнеше, застигната от болката,
и очакването се превърна в страх,
когато момичето в теб на жената път отстъпваше,
аз бях слаб, бях толкоз слаб.

Когато улицата свърши с дома за раждане
и мъгла потули притеснените ни две лица,
когато ти с бързи крачки влезе в неизвестното,
аз бях слаб, бях толкоз слаб.

Когато от нощта клепачите не натежаваха
и ти се бореше за идващия нов живот,
когато ти с терзание решаваше нашата съдба,
аз бях слаб, бях толкоз слаб.

И ето днес, когато с всичко си се справила,
и нова, силна обич в сърцето ти гори,
когато две души за винаги в едно се сляха,
аз бях слаб, бях толкоз слаб.

Но в деня, когато вкъщи се завърнете,
мои две най-любими същества,
когато с ръце прекрасни ме прегърнете,
не ще съм слаб, не ще съм слаб.

И когато се започне новият ни общ живот,
и видя усмивката по вашите лица,
ще осъзная, че имам своя скромен бащин принос,
ще бъда много силен, во веки с вас.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ясен Куманов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...