4 апр. 2004 г., 13:32

Ролетка

1.5K 1 0
                   Ролетка.

Гледам залеза с пурпурни къдрици,

как слънцето, голямо огнено кълбо,

забързано, зад планината скрива се,

за да отстъпи мястото си на нощта.

 

Знам, много хора с трепет я очакват.

Преди, понякога очаквах я и аз.

Но вече чувствувам, колко е ужасно,

да чакаш утрото за малко светлина.

 

Животът си, заложих на ролетка

и падна се, точно каквото избрах.

Теб имам аз и всичко що мечтаех,

защо душата ми е толкова сама. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пепа Деличева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...