4 апр. 2004 г., 13:32

Ролетка

1.5K 1 0
                   Ролетка.

Гледам залеза с пурпурни къдрици,

как слънцето, голямо огнено кълбо,

забързано, зад планината скрива се,

за да отстъпи мястото си на нощта.

 

Знам, много хора с трепет я очакват.

Преди, понякога очаквах я и аз.

Но вече чувствувам, колко е ужасно,

да чакаш утрото за малко светлина.

 

Животът си, заложих на ролетка

и падна се, точно каквото избрах.

Теб имам аз и всичко що мечтаех,

защо душата ми е толкова сама. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пепа Деличева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...