11 янв. 2012 г., 23:43

Роман

804 1 6
Усложнихме си много сюжета
в този наш, уж любовен, роман.
Аз за тебе откраднах небето,
а пък ти сподели го без свян

с други хора, които напразно
се опита да влюбиш във теб.
Но човек, който другия мрази,
няма нужда от синьо небе.

Усложнихме си много сюжета.
Не е приказка – с жива вода
да поливам изсъхнало цвете.
Във живота не става така.

В този свят всичко идва по равно.
Аз те исках, в теб нямаше страст.
Аз затворих романа отдавна.
Ти ме чакай простил… в друга част.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мартин Спасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Добре си направил Който няма очи, да види истината докато е пред него, да я търси после, да му дойде акъла :D:D:D
    Прекрасен стих поздравче
  • Много ми хареса!Поздравявам те!
  • "Аз затворих романа отдавна.
    Ти ме чакай простил… в друга част." - толкова благородно!!!
    Страхотно стихотворение! Браво!
  • Хубаво! Тъжно, но никой не е казал, че любовта е лесно нещо...
    Поздрав!
  • Ето нещо наистина хубаво - искрено и много лично!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...