11.01.2012 г., 23:43

Роман

798 1 6
Усложнихме си много сюжета
в този наш, уж любовен, роман.
Аз за тебе откраднах небето,
а пък ти сподели го без свян

с други хора, които напразно
се опита да влюбиш във теб.
Но човек, който другия мрази,
няма нужда от синьо небе.

Усложнихме си много сюжета.
Не е приказка – с жива вода
да поливам изсъхнало цвете.
Във живота не става така.

В този свят всичко идва по равно.
Аз те исках, в теб нямаше страст.
Аз затворих романа отдавна.
Ти ме чакай простил… в друга част.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартин Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Добре си направил Който няма очи, да види истината докато е пред него, да я търси после, да му дойде акъла :D:D:D
    Прекрасен стих поздравче
  • Много ми хареса!Поздравявам те!
  • "Аз затворих романа отдавна.
    Ти ме чакай простил… в друга част." - толкова благородно!!!
    Страхотно стихотворение! Браво!
  • Хубаво! Тъжно, но никой не е казал, че любовта е лесно нещо...
    Поздрав!
  • Ето нещо наистина хубаво - искрено и много лично!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...