mspasov29 (Мартин Спасов)
121 16
11.01.2012 г., 23:43 ч.

Роман 

  Поезия
670 0 6
Усложнихме си много сюжета
в този наш, уж любовен, роман.
Аз за тебе откраднах небето,
а пък ти сподели го без свян

с други хора, които напразно
се опита да влюбиш във теб.
Но човек, който другия мрази,
няма нужда от синьо небе.

Усложнихме си много сюжета.
Не е приказка – с жива вода
да поливам изсъхнало цвете.
Във живота не става така.

В този свят всичко идва по равно.
Аз те исках, в теб нямаше страст.
Аз затворих романа отдавна.
Ти ме чакай простил… в друга част.

© Мартин Спасов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Добре си направил Който няма очи, да види истината докато е пред него, да я търси после, да му дойде акъла :D:D:D
    Прекрасен стих поздравче
  • Много ми хареса!Поздравявам те!
  • "Аз затворих романа отдавна.
    Ти ме чакай простил… в друга част." - толкова благородно!!!
    Страхотно стихотворение! Браво!
  • Хубаво! Тъжно, но никой не е казал, че любовта е лесно нещо...
    Поздрав!
  • Ето нещо наистина хубаво - искрено и много лично!
  • Глътка свежа вода. Много ми хареса. Поздрав.
Предложения
: ??:??