24 янв. 2017 г., 17:50

Романтика

469 0 0

Огромна мъка е стопила

свежестта на утрото.

Брезата бавно се раззелени.

 

Душата ми в очакване линее,

а пролет дивна е надвесила ръце,

да заплени отново слънчевия космос.

 

Ще имам ли във моето сърце

една мечта, разцъфнала за полет?

 

Замлъкнала е чучулигата в полето.

И пъдпъдъците се скриха.

В рекичката подскачат шаранчета игриви.

 

Децата построиха замъци на пясъка.

Принцеси и принцове поздравяваха гостите мили.

Веселието започваше.


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симеон Пенчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...