24 янв. 2017 г., 17:50

Романтика 

  Поэзия » Другая
264 0 0

Огромна мъка е стопила

свежестта на утрото.

Брезата бавно се раззелени.

 

Душата ми в очакване линее,

а пролет дивна е надвесила ръце,

да заплени отново слънчевия космос.

 

Ще имам ли във моето сърце

една мечта, разцъфнала за полет?

 

Замлъкнала е чучулигата в полето.

И пъдпъдъците се скриха.

В рекичката подскачат шаранчета игриви.

 

Децата построиха замъци на пясъка.

Принцеси и принцове поздравяваха гостите мили.

Веселието започваше.


 

© Симеон Пенчев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??