24 янв. 2017 г., 17:50

Романтика

461 0 0

Огромна мъка е стопила

свежестта на утрото.

Брезата бавно се раззелени.

 

Душата ми в очакване линее,

а пролет дивна е надвесила ръце,

да заплени отново слънчевия космос.

 

Ще имам ли във моето сърце

една мечта, разцъфнала за полет?

 

Замлъкнала е чучулигата в полето.

И пъдпъдъците се скриха.

В рекичката подскачат шаранчета игриви.

 

Децата построиха замъци на пясъка.

Принцеси и принцове поздравяваха гостите мили.

Веселието започваше.


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симеон Пенчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...