Романтика
Огромна мъка е стопила
свежестта на утрото.
Брезата бавно се раззелени.
Душата ми в очакване линее,
а пролет дивна е надвесила ръце,
да заплени отново слънчевия космос.
Ще имам ли във моето сърце
една мечта, разцъфнала за полет?
Замлъкнала е чучулигата в полето.
И пъдпъдъците се скриха.
В рекичката подскачат шаранчета игриви.
Децата построиха замъци на пясъка.
Принцеси и принцове поздравяваха гостите мили.
Веселието започваше.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Пенчев Всички права запазени
