Jan 24, 2017, 5:50 PM

Романтика

  Poetry » Other
463 0 0

Огромна мъка е стопила

свежестта на утрото.

Брезата бавно се раззелени.

 

Душата ми в очакване линее,

а пролет дивна е надвесила ръце,

да заплени отново слънчевия космос.

 

Ще имам ли във моето сърце

една мечта, разцъфнала за полет?

 

Замлъкнала е чучулигата в полето.

И пъдпъдъците се скриха.

В рекичката подскачат шаранчета игриви.

 

Децата построиха замъци на пясъка.

Принцеси и принцове поздравяваха гостите мили.

Веселието започваше.


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симеон Пенчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...