Цигулки засвириха в нощта,
под звездните липи, изгря светлина.
Нощта къпеше се в цветя,
край потока на любовта.
И там седеше влюбена жена,
с очи привличащи любовта.
В далечината се чуваше песента,
със струните заслепяващи света.
А любовта със своята красота,
дава живот на младостта.
Нежна и преливаща като дъга,
тя е в моята душа.
© Димитрина Владимирова Все права защищены