Цигулки засвириха в нощта,
под звездните липи, изгря светлина.
Нощта къпеше се в цветя,
край потока на любовта.
И там седеше влюбена жена,
с очи привличащи любовта.
В далечината се чуваше песента,
със струните заслепяващи света.
А любовта със своята красота,
дава живот на младостта.
Нежна и преливаща като дъга,
тя е в моята душа.
© Димитрина Владимирова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
