10 нояб. 2007 г., 12:32

Романтика . . .

894 0 7

Романтика... 

 

(На М.)

 

Устните - безкрайно сладострастие.

Вкусвам вишнената мекота.

Очите - вечно, бъдещо причастие -

на любовта лъжлива слепота.

 

 

Ръцете ти - негаснещ, буен огън.

Искрите му се вливат в мойто тяло.

От шията ти още да изпия мога -

от вчера - щастие недогоряло...

 

 

В косите ти - бленуваните пътища -

ръцете мои дирят нови светове.

И аз се спирам бледнa, жадно търсеща

неканени след буря ветрове.

 

 

В любовен устрем плавно ме понасяш.

Безпоследнично докосваш мойте сетива.

В безкрилите обятия аз се унасям -

дъждовно-радостна се сливам със съня...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Единствена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Отнесе ме.. много красиво та чак ме плени.. Наистина ми се губят думите за да кажа какъвто и да е коментар...Не само "Силно"!
  • Аплодисменти, Везничке!!!
  • Вълшебно, приказно стихче... останах без дъх четейки го, невероятно въздействащо и красиво... мога до безкрай да чета стихчетата ти и никога няма да ми омръзне невероятният ти стил и уменията с които пишеш... ти си просто талантлива... изключително талантлива..!
  • Много проникновено, истинско, браво!!!
  • Прекрасно е!!! Браво

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...