Nov 10, 2007, 12:32 PM

Романтика . . .

  Poetry » Love
893 0 7

Романтика... 

 

(На М.)

 

Устните - безкрайно сладострастие.

Вкусвам вишнената мекота.

Очите - вечно, бъдещо причастие -

на любовта лъжлива слепота.

 

 

Ръцете ти - негаснещ, буен огън.

Искрите му се вливат в мойто тяло.

От шията ти още да изпия мога -

от вчера - щастие недогоряло...

 

 

В косите ти - бленуваните пътища -

ръцете мои дирят нови светове.

И аз се спирам бледнa, жадно търсеща

неканени след буря ветрове.

 

 

В любовен устрем плавно ме понасяш.

Безпоследнично докосваш мойте сетива.

В безкрилите обятия аз се унасям -

дъждовно-радостна се сливам със съня...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Единствена All rights reserved.

Comments

Comments

  • Отнесе ме.. много красиво та чак ме плени.. Наистина ми се губят думите за да кажа какъвто и да е коментар...Не само "Силно"!
  • Аплодисменти, Везничке!!!
  • Вълшебно, приказно стихче... останах без дъх четейки го, невероятно въздействащо и красиво... мога до безкрай да чета стихчетата ти и никога няма да ми омръзне невероятният ти стил и уменията с които пишеш... ти си просто талантлива... изключително талантлива..!
  • Много проникновено, истинско, браво!!!
  • Прекрасно е!!! Браво

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...