10.11.2007 г., 12:32

Романтика . . .

899 0 7

Романтика... 

 

(На М.)

 

Устните - безкрайно сладострастие.

Вкусвам вишнената мекота.

Очите - вечно, бъдещо причастие -

на любовта лъжлива слепота.

 

 

Ръцете ти - негаснещ, буен огън.

Искрите му се вливат в мойто тяло.

От шията ти още да изпия мога -

от вчера - щастие недогоряло...

 

 

В косите ти - бленуваните пътища -

ръцете мои дирят нови светове.

И аз се спирам бледнa, жадно търсеща

неканени след буря ветрове.

 

 

В любовен устрем плавно ме понасяш.

Безпоследнично докосваш мойте сетива.

В безкрилите обятия аз се унасям -

дъждовно-радостна се сливам със съня...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Единствена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Отнесе ме.. много красиво та чак ме плени.. Наистина ми се губят думите за да кажа какъвто и да е коментар...Не само "Силно"!
  • Аплодисменти, Везничке!!!
  • Вълшебно, приказно стихче... останах без дъх четейки го, невероятно въздействащо и красиво... мога до безкрай да чета стихчетата ти и никога няма да ми омръзне невероятният ти стил и уменията с които пишеш... ти си просто талантлива... изключително талантлива..!
  • Много проникновено, истинско, браво!!!
  • Прекрасно е!!! Браво

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....