РОМЕО И ЖУЛИЕТА
Вивалди композира за сезоните,
а ти ги носиш в твоя дух и кръв.
Стоя, притихнал, плахо под балкона ти
с надежда все за тебе да съм пръв!
Дали ще бъда първи януари
от новия милениум във теб?!
Душата във дъха ми се разтваря
и аз политам към звездите блед,
с желание вкуса им да опитам,
а не от вледеняващия мрак...
Въпросите сърцето ми оплитат,
в очакване от музиката знак.
Стоя – притихнал – в страст и с интерес,
предчувствайки на времето нагона...
Със кой сезон ще ме обгърнеш днес,
когато с чар изгрееш на балкона?!
© Симеон Ангелов Все права защищены