Jan 16, 2018, 5:54 PM

Ромео и Жулиета

  Poetry
923 1 1

РОМЕО И ЖУЛИЕТА

 

Вивалди композира за сезоните,

а ти ги носиш в твоя дух и кръв.

Стоя, притихнал, плахо под балкона ти

с надежда все за тебе да съм пръв!

 

Дали ще бъда първи януари

от новия милениум във теб?!

Душата във дъха ми се разтваря

и аз политам към звездите блед,

 

с желание вкуса им да опитам,

а не от вледеняващия мрак...

Въпросите сърцето ми оплитат,

в очакване от музиката знак.

 

Стоя – притихнал – в страст и с интерес,

предчувствайки на времето нагона...

Със кой сезон ще ме обгърнеш днес,

когато с чар изгрееш на балкона?!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симеон Ангелов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...