РОМЕО И ЖУЛИЕТА

Вивалди композира за сезоните,

а ти ги носиш в твоя дух и кръв.

Стоя, притихнал, плахо под балкона ти

с надежда все за тебе да съм пръв!

Дали ще бъда първи януари

от новия милениум във теб?!

Душата във дъха ми се разтваря

и аз политам към звездите блед,

с желание вкуса им да опитам,

а не от вледеняващия мрак...

Въпросите сърцето ми оплитат,

в очакване от музиката знак.

Стоя – притихнал – в страст и с интерес,

предчувствайки на времето нагона...

Със кой сезон ще ме обгърнеш днес,

когато с чар изгрееш на балкона?!