Jan 16, 2018, 5:54 PM

Ромео и Жулиета

  Poetry
929 1 1

РОМЕО И ЖУЛИЕТА

 

Вивалди композира за сезоните,

а ти ги носиш в твоя дух и кръв.

Стоя, притихнал, плахо под балкона ти

с надежда все за тебе да съм пръв!

 

Дали ще бъда първи януари

от новия милениум във теб?!

Душата във дъха ми се разтваря

и аз политам към звездите блед,

 

с желание вкуса им да опитам,

а не от вледеняващия мрак...

Въпросите сърцето ми оплитат,

в очакване от музиката знак.

 

Стоя – притихнал – в страст и с интерес,

предчувствайки на времето нагона...

Със кой сезон ще ме обгърнеш днес,

когато с чар изгрееш на балкона?!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симеон Ангелов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...