Аз бях обграден от десетки войници.
Бе сигурна моята смърт...
Войниците имаха
черни доспехи
от странен,
незнаен
метал.
Усещах,
че крачат
към мене,
попаднах,
в прегръдка
от истински
страх.
Не можех
да мърдам,
не можех
да мисля...
Повярвах,
че идва
смъртта.
Но...
В миг
аз
усетих
небето
как
грейна,
огря ме
божествен,
свят, лъч...
и в миг се
изправих,
ромфеята
стиснах,
погледнах
напреде без
страх.
Усетих как сила...
небивала... жарка...
за миг се промъкна
у мен...
Ромфеята моя
превърна се в буря,
и всички пред мене...
сразих!
© Андрей Андреев Все права защищены