26 июл. 2017 г., 13:47

Ромфеята моя превърна се в буря

515 1 1

Аз бях обграден от десетки войници.

Бе сигурна моята смърт...

Войниците имаха

черни доспехи

от странен,

незнаен

метал.

Усещах,

че крачат

 към мене,

   попаднах,

в прегръдка

  от истински

                страх.

       Не можех 

   да мърдам,

     не можех

да мисля...

Повярвах,

   че идва

смъртта.

Но...

В миг

       аз

усетих

 небето

        как 

   грейна,

   огря ме

божествен,

  свят, лъч...

     и в миг се

        изправих,

         ромфеята

              стиснах,

            погледнах

          напреде без

                       страх.

  Усетих как сила...

небивала... жарка...

 за миг се промъкна

                           у мен...

              Ромфеята моя

         превърна се в буря,

      и всички пред мене...

                                 сразих!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Андрей Андреев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубав стих с прекрасен ритъм, Андрей!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...