Ромфеята моя превърна се в буря

Аз бях обграден от десетки войници.

Бе сигурна моята смърт...

Войниците имаха

черни доспехи

от странен,

незнаен

метал.

Усещах,

че крачат

 към мене,

   попаднах,

в прегръдка

  от истински

                страх.

       Не можех 

   да мърдам,

     не можех

да мисля...

Повярвах,

   че идва

смъртта.

Но...

В миг

       аз

усетих

 небето

        как 

   грейна,

   огря ме

божествен,

  свят, лъч...

     и в миг се

        изправих,

         ромфеята

              стиснах,

            погледнах

          напреде без

                       страх.

  Усетих как сила...

небивала... жарка...

 за миг се промъкна

                           у мен...

              Ромфеята моя

         превърна се в буря,

      и всички пред мене...

                                 сразих!