Рондо
Любимия предадох, а след края
за дните с него спомням си, ридая.
Прошепнах му "аз още те обичам",
но вече само в стих ще го събличам,
и ще го търся в спомени... и в Рая.
Как бурята в ума да обуздая,
щом вечно го жадувам, до безкрайност?
Любов бе той... но няма да отричам –
любимия предадох.
На спомените скъпи съм в омая –
на вехта обич и на скръб ухая.
По стъпките ни в парка пак ще тичам
и на река безводна ще приличам.
Докрай за любовта му ще мечтая...
Любимия предадох.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
