27 февр. 2021 г., 03:33

Ронлива фасада

638 6 13

 

Монотонен пейзаж,

тягостно прозаичен.

Попрезрял екипаж,

болестно династичен.

 

Еднозвучен пасаж,

видимо апатичен,

упражнява шантаж,

плашещо прагматичен.

 

Главоломен тираж,

гратисно летаргичен,

с непосилен тонаж

бъдно в бездна повлича.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светличка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И аз трудно ги намерих, Иржи, благодаря ти, че ги оцени...
  • За тук нямам думи.....
  • Вече си има и мелодия, с припев заглавието. Много ме зарадва, Мария!
  • Много силно, истинско, заредено с подтекст и безпощадност! Отначало си помислих, че е безглаголно, после открих, че има два глагола. Хареса ми и лаконичния къс стих, и ясната авторска позиция.💟
    Браво, Светличка!👏Демонстрираш надграждащ се талант с много бързо развитие!💖 Очарована съм!🤗
  • Дано не повлича, и от нас зависи.
    Благодаря ви за споделянето, поздрави за всички!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...