Feb 27, 2021, 3:33 AM

Ронлива фасада

  Poetry
643 6 13

 

Монотонен пейзаж,

тягостно прозаичен.

Попрезрял екипаж,

болестно династичен.

 

Еднозвучен пасаж,

видимо апатичен,

упражнява шантаж,

плашещо прагматичен.

 

Главоломен тираж,

гратисно летаргичен,

с непосилен тонаж

бъдно в бездна повлича.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светличка All rights reserved.

Comments

Comments

  • И аз трудно ги намерих, Иржи, благодаря ти, че ги оцени...
  • За тук нямам думи.....
  • Вече си има и мелодия, с припев заглавието. Много ме зарадва, Мария!
  • Много силно, истинско, заредено с подтекст и безпощадност! Отначало си помислих, че е безглаголно, после открих, че има два глагола. Хареса ми и лаконичния къс стих, и ясната авторска позиция.💟
    Браво, Светличка!👏Демонстрираш надграждащ се талант с много бързо развитие!💖 Очарована съм!🤗
  • Дано не повлича, и от нас зависи.
    Благодаря ви за споделянето, поздрави за всички!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...