Ронлива фасада

Poetry

640 6 13

Монотонен пейзаж,

тягостно прозаичен.

Попрезрял екипаж,

болестно династичен.

Еднозвучен пасаж,

видимо апатичен,

упражнява шантаж,

плашещо прагматичен.

Главоломен тираж,

гратисно летаргичен,

с непосилен тонаж

бъдно в бездна повлича.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

svetlitschka (Светличка)

И аз трудно ги намерих, Иржи, благодаря ти, че ги оцени...

2021-03-06T15:01:28+02:00
Иржи (Ирина Филипова)

За тук нямам думи.....

2021-03-06T01:28:25+02:00
svetlitschka (Светличка)

Вече си има и мелодия, с припев заглавието. Много ме зарадва, Мария!

2021-02-28T15:59:18+02:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Много силно, истинско, заредено с подтекст и безпощадност! Отначало си помислих, че е безглаголно, после открих, че има два глагола. Хареса ми и лаконичния къс стих, и ясната авторска позиция.💟
Браво, Светличка!👏Демонстрираш надграждащ се талант с много бързо развитие!💖 Очарована съм!🤗

2021-02-27T19:55:39+02:00
svetlitschka (Светличка)

Дано не повлича, и от нас зависи.
Благодаря ви за споделянето, поздрави за всички!

2021-02-27T17:00:35+02:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0