27 feb 2021, 3:33

Ронлива фасада

  Poesía
642 6 13

 

Монотонен пейзаж,

тягостно прозаичен.

Попрезрял екипаж,

болестно династичен.

 

Еднозвучен пасаж,

видимо апатичен,

упражнява шантаж,

плашещо прагматичен.

 

Главоломен тираж,

гратисно летаргичен,

с непосилен тонаж

бъдно в бездна повлича.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светличка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И аз трудно ги намерих, Иржи, благодаря ти, че ги оцени...
  • За тук нямам думи.....
  • Вече си има и мелодия, с припев заглавието. Много ме зарадва, Мария!
  • Много силно, истинско, заредено с подтекст и безпощадност! Отначало си помислих, че е безглаголно, после открих, че има два глагола. Хареса ми и лаконичния къс стих, и ясната авторска позиция.💟
    Браво, Светличка!👏Демонстрираш надграждащ се талант с много бързо развитие!💖 Очарована съм!🤗
  • Дано не повлича, и от нас зависи.
    Благодаря ви за споделянето, поздрави за всички!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...