25 янв. 2015 г., 13:38

Роптание

817 0 12

Коленичил е храмът ти, Господи,

а фреските му са изронени.

И тъпче тълпата очи на светци...

Под нозете гледецът им хрущи,  

превръща се в прах, във стъпкани мечти.

В руини е храмът ти, Господи!

И не остана ни народ, ни тълпа

по древните, изстрадали земи.

Само трън и троскот в тях още цъфти…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Танчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Трудно ми да коментирам текста, защото мнението ми вероятно ще бъде дълго и болезнено иронично.Както и да е.
    Мисля си.Заглавието ми се струва малко неуместно.

    "Завещание" или "Наказание" стоят по-констрастиращи на посланието.Не заради друго - ами, защото за мен фигурата на роптаещия е тиха сянка.Не ни трябва роптание, а грохот!

    Поздрав! Джак
  • Pozdravi i ot men!
  • „Под нозете гледецът им хрущи...“ Тежко ни...
    Поздравявам те, Роси!
  • Силно!
  • Поздравявам те! Много силен и хубав стих!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...