Jan 25, 2015, 1:38 PM

Роптание

  Poetry
816 0 12

Коленичил е храмът ти, Господи,

а фреските му са изронени.

И тъпче тълпата очи на светци...

Под нозете гледецът им хрущи,  

превръща се в прах, във стъпкани мечти.

В руини е храмът ти, Господи!

И не остана ни народ, ни тълпа

по древните, изстрадали земи.

Само трън и троскот в тях още цъфти…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Танчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Трудно ми да коментирам текста, защото мнението ми вероятно ще бъде дълго и болезнено иронично.Както и да е.
    Мисля си.Заглавието ми се струва малко неуместно.

    "Завещание" или "Наказание" стоят по-констрастиращи на посланието.Не заради друго - ами, защото за мен фигурата на роптаещия е тиха сянка.Не ни трябва роптание, а грохот!

    Поздрав! Джак
  • Pozdravi i ot men!
  • „Под нозете гледецът им хрущи...“ Тежко ни...
    Поздравявам те, Роси!
  • Силно!
  • Поздравявам те! Много силен и хубав стих!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...