12 апр. 2007 г., 05:31

РОСА

938 1 17
срещнах те
в мъглата на живота
появи се бегло
като езерна роса
но аз те забелязах
под капчиците бели
а ти
дали ме ти
видя

погледна ли в очите ми
разбра ли
кое във тях
най-вече те плени
раздаде ли
на младо и на старо
от истините ми
наивни
но добри

и друг път вдишвал съм
роса
понякога грешал съм
слана
или мъгла било е
горяло ме е тук
във ляво
и съм се задушавал
за да дочакам
твойта вяра
и твоя чист копнеж
от въздуха ти
живата ти влага
от твоя млад живот
да дишам днес

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Чавдар Кунчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....