12.04.2007 г., 5:31

РОСА

933 1 17
срещнах те
в мъглата на живота
появи се бегло
като езерна роса
но аз те забелязах
под капчиците бели
а ти
дали ме ти
видя

погледна ли в очите ми
разбра ли
кое във тях
най-вече те плени
раздаде ли
на младо и на старо
от истините ми
наивни
но добри

и друг път вдишвал съм
роса
понякога грешал съм
слана
или мъгла било е
горяло ме е тук
във ляво
и съм се задушавал
за да дочакам
твойта вяра
и твоя чист копнеж
от въздуха ти
живата ти влага
от твоя млад живот
да дишам днес

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Чавдар Кунчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...