Apr 12, 2007, 5:31 AM

РОСА

  Poetry
937 1 17
срещнах те
в мъглата на живота
появи се бегло
като езерна роса
но аз те забелязах
под капчиците бели
а ти
дали ме ти
видя

погледна ли в очите ми
разбра ли
кое във тях
най-вече те плени
раздаде ли
на младо и на старо
от истините ми
наивни
но добри

и друг път вдишвал съм
роса
понякога грешал съм
слана
или мъгла било е
горяло ме е тук
във ляво
и съм се задушавал
за да дочакам
твойта вяра
и твоя чист копнеж
от въздуха ти
живата ти влага
от твоя млад живот
да дишам днес

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Чавдар Кунчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...