Apr 12, 2007, 5:31 AM

РОСА

  Poetry
932 1 17
срещнах те
в мъглата на живота
появи се бегло
като езерна роса
но аз те забелязах
под капчиците бели
а ти
дали ме ти
видя

погледна ли в очите ми
разбра ли
кое във тях
най-вече те плени
раздаде ли
на младо и на старо
от истините ми
наивни
но добри

и друг път вдишвал съм
роса
понякога грешал съм
слана
или мъгла било е
горяло ме е тук
във ляво
и съм се задушавал
за да дочакам
твойта вяра
и твоя чист копнеж
от въздуха ти
живата ти влага
от твоя млад живот
да дишам днес

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Чавдар Кунчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...