12 abr 2007, 5:31

РОСА

  Poesía
939 1 17
срещнах те
в мъглата на живота
появи се бегло
като езерна роса
но аз те забелязах
под капчиците бели
а ти
дали ме ти
видя

погледна ли в очите ми
разбра ли
кое във тях
най-вече те плени
раздаде ли
на младо и на старо
от истините ми
наивни
но добри

и друг път вдишвал съм
роса
понякога грешал съм
слана
или мъгла било е
горяло ме е тук
във ляво
и съм се задушавал
за да дочакам
твойта вяра
и твоя чист копнеж
от въздуха ти
живата ти влага
от твоя млад живот
да дишам днес

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Чавдар Кунчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...