Hathor (Геновева Симеонова)
461 1665
18 июл. 2020 г., 00:06

Роси роса 

  Поэзия » Любовная
531 2 5

Роси роса, тревицата се смее,

земята пие жадно глътката живот.

Роси роса, очите ми се смеят

на кротката уверена любов.

Копнежно се извива дива роза,

прибрала тръните във шепи топли.

Ръцете на лозата се протягат

и трият сълзи, заличават вопли.

А полумесецът в небето се въздига -

увит в сребро, изтънчено усмихнат.

Люлеят се звездите в златна люлка,

изплетена с любов от Артемида.

С ефирен химн  и мирис на смокиня

настъпва бавен огънят подклаждан.

Разпитвах Бога, но не се заричах.

Очи да видят, сълзи да накажат...

Роси роса, очите ми се смеят,

денят се ниже в летната отмара.

Звъни звънче и знам, че съм бодлива...

Прибрала тръните любов разпалвам.

 

© Геновева Симеонова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??