Роси роса
Роси роса, тревицата се смее,
земята пие жадно глътката живот.
Роси роса, очите ми се смеят
на кротката уверена любов.
Копнежно се извива дива роза,
прибрала тръните във шепи топли.
Ръцете на лозата се протягат
и трият сълзи, заличават вопли.
А полумесецът в небето се въздига -
увит в сребро, изтънчено усмихнат.
Люлеят се звездите в златна люлка,
изплетена с любов от Артемида.
С ефирен химн и мирис на смокиня
настъпва бавен огънят подклаждан.
Разпитвах Бога, но не се заричах.
Очи да видят, сълзи да накажат...
Роси роса, очите ми се смеят,
денят се ниже в летната отмара.
Звъни звънче и знам, че съм бодлива...
Прибрала тръните любов разпалвам.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
