16 июн. 2011 г., 11:05

Роза

858 0 1

Ела, не си отивай сама, не плачи;
 поднасям ти роза красива, греховна.
Вземи я, не бой се, тя няма бодли -
мъртва нежност, отвара любовна -
вземи я, не казвай нищо, мълчи;
 вдъхни аромата ù, тя е отровна.

 

Недей, не искам, не мога, махни се.
Не трябва, вярно, опасност не пише,
 ала не бива, не искай, не настоявай още -
красива е, да, но не се вижда нощем...
Със мили думи лъжовни не ще ме омаеш,
с красота мимолетна не ще ме смаеш.

 

Красота няма в листата тъмно червени,
 те са само обвивка, воал на изящна душа.
 С очи не можеш да видиш, не можеш да чуеш - листата са неми,
 колко прекрасна, колко омайна отвътре е тя.

 

Не виждам, не чувам, аромат не усещам,
 не мога да дишам дори от сълзите горещи.
Ти безумна си, роза с душа -
какъв дявол внуши ти това!

 

Ала защо тъй студено ти всичко отричаш?
 Не огън, а лед са тези неловко прикрити сълзи;
 знам, че искаш да ми вярваш; знам, че вече ме обичаш.
 Виж, розата започва да вехне, убиват я твоите думи лъжи.

 

Ах, нима аз го направих?! Тя наистина умира!
Наистина ли съм виновен? Какво да сторя, не разбирам?

 

Не плачи, да, така е, но злото можеш ти да заличиш;
 докосни с устни листата и мъртви, и грозни, и сиви-
 с топлината си розата ще съживиш,
 с отровата си тя ще загаси искрите в очите ти красиви...

 

 

Стихотворението съм писал в осми клас, преписът е в оригинал. Можех да го редактирам (както виждате, не изглежда много угледно), но не посмях :)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Каква редакция? Какво нещо? Стихотворението е прекрасно!!! =)

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...